Императорът

Мъж със златна корона в бойни доспехи под плаща си седи на каменен трон. Около него виждам скали и нажежено небе в оранжево. Този човек упражнява властта и силата си.

Страшният съд

На картата виждам голи хора изправили се от носещите се по вода ковчези. Сякаш възкресили се от смъртта, са протегнали ръце нагоре към ангела, който им напява чудна песен.

Имам усещането, че като отидем да живеем в чужбина, губим се, скриваме се и спираме да живеем живота си. Заглушаваме гласа си. Загърбваме свидното си. Изолираме се. И живеем някак си.

Противоположно на общоприетото мнение, че който е в чужбина е щастлив и се радва на един по-добър живот отколкото в България. Всъщност не е съвсем така.

Когато започнах да практикувам йога, целта ми беше да стана наистина сериозно практикуваща. Бях изпаднала в крайности. Спомням си дори в началото как почти всяка сутрин ставах със страх - трябваше да практикувам йога, защото така проповядва йога гуруто на ащанга йога.

Езикът е майчиният, българският. Той ме вгражда дълбоко, дълбоко в корена ми, в земята, в тялото ми. Езикът реди пластовете в мен, образува ме, запълва ме, дава ми смисъл и посока, прегръща ме в сигурните си обятия.