За езика

Езикът е майчиният, българският. Той ме вгражда дълбоко, дълбоко в корена ми, в земята, в тялото ми. Езикът реди пластовете в мен, образува ме, запълва ме, дава ми смисъл и посока, прегръща ме в сигурните си обятия. Той никога няма да ме изостави. Да направи така, че да го забравя изначално. Езикът, с който описвам и изживявам емоциите си, ме обръща навътре, към мене си, към туптенето на сърцето ми. Към дъха, който поемам в този миг. Към живота вътре в мен. И усещам любовта, сладостта и мекотата.

Спомням си, преди да дойда да живея във Финландия, ходих на интервю за стажанти журналисти във вестник Дневник. Писах и текст на тема, която ме вълнува. Не ми се получиха нещата, за да стана журналист. Но пък любовта ми към езика никога не ме напусна. Или по-скоро, силната ми съпротива и едновременно привличане към него.

Имам странно отношение с езиците, говореното и изразяването в живота ми. Като малка по-скоро бях срамежлива и не говорех пред много хора. После в училище се наложи да ходя на логопед, защото не произнасях добре звука “ш”. След това завърших езикова гимназия с френски и английски и сега живея във Финландия. Усещам, че колкото повече отричам говоренето, изразяването, споделянето на даден език, дори и на български, толкова по-изолирана и сама се чувствам. И същевременно толкова повече езикът ме обзема. А започна ли да говоря, се изпълвам със страхове, че правя грешки, че звуча неадекватно, че съм чужденка.

Затова просто избирам да се отпусна на българския. Езикът, с който съм закърмена. Езикът, с който ставам валидна. Има ме. Аз съм там с всичките си страни, ръбове, светлини и сенки. Да му се доверя и да бъда себе си в него. И вярвам, че само през българския мога да достигна до другите езици. Това е пътят за мен. Благодарна съм за знанията и опита, които получавам с езиците в моя живот. Приемам ги и се доверявам, че това е посоката за мен.

А за вас? Какво е езикът във вашия живот?