Йога практиката ми преди и сега

Когато започнах да практикувам йога, целта ми беше да стана наистина сериозно практикуваща. Бях изпаднала в крайности. Спомням си дори в началото как почти всяка сутрин ставах със страх - трябваше да практикувам йога, защото така проповядва йога гуруто на ащанга йога. Даже на моменти си мислех, че Бог може да ме накаже, когато не направя нещо според стриктните правила на практиката.

Сега след години осъзнавам, че не съм същият човек, който започна да практикува йога през 2014 година. Сега практикувам за себе си. Да се усетя, да се почувствам жива и да се свържа с кътчета от тялото си, които ме правят цялостна. Да осъзная неща, през които преминавам в дадения момент.

Наблюдавам, че в днешно време много йога учители поемат ненужната тежест на догмата и философията на йога върху себе си. Така всъщност се губим. Загубваме индивидуалността си, човешкото, обикновеното вътре в нас. Йога ни е дадена да я интегрираме в нашия живот, а не да ставаме отшелници или да спазваме строги правила и ограничения, зачерквайки нуждите и желанията си тук и сега в реалността ни. Особено така както повечето йога учители сме жени. Нашата роля е да чувстваме и усещаме, а не да се стягаме и ставаме все по-твърди и убедени в правотата си.

Ям каквото ми се яде в момента. Правя йога така както я усещам най-добре за себе си. Или не правя йога.

Не отричам правилата и теорията. Те ни дават някаква сигурност и цел, към която да се стремим. Тук наблягам на проблема, когато отидем в “учителското” - да преразказваме йога философията, кое е хубаво и кое е лошо за живота ни, а всъщност да правим нещо различно всеки ден. Да не живея философията, а да говоря как тя ми дава мир на душата. Или пък да практикувам така, че да се схващам и да спирам да усещам, но пък да се бия в гърдите, че и днес съм си направила практиката. Била съм много време в това и сега е дошъл момента просто да изляза от тази заблуда. Да се приема неправилна, с всичките си добри и лоши страни. С всичките си цветове. И да продължа по пътя си. Но честна със себе си. И честна с вас.

Тук съм с вас като една от вас, която си е на своя път. Не съм гуру или пък просветена. Следвам посоката на йога, но най-вече следвам себе си. И така споделям осъзнаванията си с вас.