За живота в чужбина и приемането на себе си / Представяне

Човек ако не приеме рода си, произхода си, където и да отиде да живее по света все едно не живее, а съществува някак си.

Казвам това, защото го осъзнавам за себе си и до ден днешен. Живея във Финландия от 15 години. Много хора могат да ме съдят заради това, че не съм се върнала в България до сега. И аз включително се съдих много години. Пък и до сега. Но сега осъзнавам, че това всъщност съм аз. Това е пътят ми към живота и приемането на неправилността ми.

Родена съм с тази неправилност откъм произход. С баща турчин и майка българка. В българската култура, но и с единия крак в турската. И в по-скоро отричането на турския ми корен. И така живях в България до 25-тата ми година - опитвайки се да бъда друга, правилна, правеща каквото се очаква от мен. И в същото време време вътрешно съпротивляваща се на живота.

В ината си, за да затвърдя тази неправилност и вътрешното си отричане, реших да замина за чужбина. Отново две култури, два езика. Все едно проигравах динамиките в родовете си отново и отново. Съпротивлявах се срещу финландския език, срещу чуждото. И така оцелявах някак си.

Но осъзнавам, че това, което е в душата и телата ни, кодирано от поколенията назад си остава. Преди три години срещнах тук в Хелзинки Чаадаш, роден и израстнал в Турция. Дошъл да работи тук. Привлече ме добротата, спокойствието и стабилността му. И се влюбих. Оженихме се наскоро. Вече съм Елиса Джан. Сега чувствам, че обичам мъжа си. Искам да съм му жена. Искам още повече да задълбая в турското, в чуждото, но и в своето. Думата “джан” на турски означава живот, душа, сърце, любим (за човек). Събуждам се за живот там, от където идвам.

И аз ще дам живот скоро на дъщеря ни. Моля се на Бог да ни е жива и здрава! И тя ще поеме по моя път в приемането на себе си, на различните ни родове и култури. Искам аз да я поведа към това. Към любовта към себе си с всичките противоположности на живота. За да ни има!