Българка в чужбина

Имам усещането, че като отидем да живеем в чужбина, губим се, скриваме се и спираме да живеем живота си. Заглушаваме гласа си. Загърбваме свидното си. Изолираме се. И живеем някак си.

Противоположно на общоприетото мнение, че който е в чужбина е щастлив и се радва на един по-добър живот отколкото в България. Всъщност не е съвсем така.